Загледан в дълбоките очи

на едно планинско езеро

Вятърът рисува.

Всеки ден той

подрежда във водата

чудни картини.

Понякога това са портрети

на мраморни красавици.

Когато смени настроението си

той рисува себе си.

Изтрива старите портрети на върхове

от развълнуваната вода

и се опитва да види лицето си.

Но очите помътняват

И огледалото изчезва.

Тъжен, Вятърът се спуска в равнините

и там продължава да търси своя образ.

После, освежен от вечерния хлад

взима своята вълшебна флейта

и от сумрака на житата,

към острите кули на върховете,